НАЗ иска среща с държавното ръководство за оцеляване на сектора

Националната асоциация на зърнопроизводителите поиска спешна среща с премиера Николай Денков, вицепремиера Мария Габриел и ръководствата на министерствата на земеделието и финансите, на която да се обсъди пакет от мерки за оцеляване на сектора. Сред тях са промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, които да улеснят доброволното споразумяване за комасирано ползване на земите, в Закона за арендата, свързани със сключването на дългосрочни договори, както и приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания.

Зърнопроизводителите обявяват готовността си да защитават позициите си пред властта с всички законови средства, включително шествия, протести и блокади, както по места, така и в столицата.

Д Е К Л А Р А Ц И Я

от Национална асоциация на зърнопроизводителите

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) подчертава тежката ситуация, в която се намира сектор „Зърнопроизводство“ и необходимостта от взимането на навременни мерки за оцеляването му. Секторът от няколко години се намира в колапс, заради неблагоприятни икономически и климатични събития, като всяка следваща година кризата в зърнопроизводството става все по-остра. Основни критични обстоятелства за жизнеността на сектора са: на първо място, последиците от войната в Украйна, които неминуемо оказват сътресения на пазара на българската продукция; големият скок в себестойността на зърнените и маслодайни култури, дължащ се на постоянно повишаващите се производствени разходи, високите рентни плащания, както и на многобройните екологични европейски изисквания, които земеделските производители са задължени да изпълняват; огромният натиск от налаганите изисквания спрямо селското стопанство по линия на Зелената сделка, която следва да се изпълнява от всички европейски фермери и води до все по-влошаваща се конкурентоспособност на европейското производство спрямо производството на трети страни; както и продажните цени на местните и международните пазари през последните години, които не покриват високата себестойност на продукцията.

НАЗ изразява страховете си от унищожението на българските зърнопроизводители, тъй като голяма част от тях изпитват затруднения да покрият задълженията си и да обезпечат стопанската година. Фалитът на едно земеделско стопанство води до сътресения във всички доставчици по веригата, партньори и дългогодишни сътрудници. Загубата на един земеделец е загуба на работни места, на регионална стабилност и местна икономика. Сектор „Зърнопроизводство“ е най-големият платец на рентни плащания, съответно е най-големият поддръжник на социален мир в селските райони. Всяко сътресение в сектора рефлектира върху продоволствената сигурност на Р България.

Неотложната подкрепа за оцеляването на сектор „Зърнопроизводство“ обхваща минимум пакет от мерки:

1) Включване на основните пет култури в сектор „Зърнопроизводство“ (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица) в държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2024 г., без това да повлияе върху подпомагането за другите сектори.

2) Изпълнение на законодателни инициативи, свързани с подобряване на възможностите за извършване на земеделска дейност, а именно:

– Промени в чл. 37в от Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), касаещи улесняване процеса на доброволно споразумяване за комасирано ползване на земеделските земи;

–  Промени в Закона за арендата, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя;

–  Приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени;

–  Създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи;

–  Определяне на напояването като стратегически национален приоритет – мерки и действия за подобряване на поливното земеделие в страната: държавна подкрепа за цената на водата; облекчаване на нормативните режими за инвестиционни проекти, свързани с водоспестяващи технологии.

3) Отстояването на твърда позиция за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, т. нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ), като се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.

4) По отношение на екологичните изисквания спрямо селското стопанство, произтичащи от Зелената сделка, българската страна да отстоява и изисква на европейско ниво облекчаване на зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони, в това число и за прилагане за 2024 г. на дерогация от задължителните условия по ДЗЕС 7 Ротация на културите или други практики, целящи за запазването на почвения потенциал като диверсификация на културите и ДЗЕС 8 Минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени площи и характеристики.

5) Отстояване на европейско ниво на позицията за реално изравняване на субсидиите и подпомагането за европейските производители.

Във връзка с гореизложеното, НАЗ настоява за спешна среща с Министър-председателя на България г-н Николай Денков, Министър-председателя в ротация г-жа Мария Габриел, ръководството на Министерство на земеделието и храните и Министерство на финансите, както и изслушване пред Комисията по земеделието, храните и горите към Народното събрание.

НАЗ ще търси подкрепа за представения пакет от мерки и от своите партньори – Българска аграрна камара (БАК), Европейска конфедерация на производителите на царевица (CEPM) и Копа-Коджека (Copa-Cogeca).

НАЗ очаква адресирането на сериозните предизвикателства и проблеми пред сектора от страна на управляващите и намиране на ефективни решения и подкрепа. НАЗ заявява абсолютна и непоколебима готовност да защитава сектор „Зърнопроизводство“ и членовете си с всички позволени от закона средства и подходи, в това число шествия, протести и блокади, както по места, така и в столицата.