Институтът по царевицата в Кнежа с осем нови хибрида
Конкурентният внос на семена на българския пазар насърчи учените от Института по царевицата в Кнежа да работят в нови регионални направления и да търсят достъп до хранителните вериги на страната чрез създаването на специфични хибриди царевица с модифициран ендосперм на зърното, съобщиха от Селскостопанската академия.
Три нови царевични хибрида с подобрено качество на зърното, селекция на Института по царевицата в Кнежа, са признати от Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол през 2023 година. Те са подходящи за технологична преработка в мелничарската промишленост. Три са силажен тип с по-висок процент протеин в зърното (13-14 %) и с високо съдържание на мазнини, което ги прави подходящи, както за животновъдството, така и за получаване на царевично масло. Последните два хибрида – Kneja Sweet 1 и Kneja Pop 1, захарен и пуклив хибрид за директна консумация, ще бъдат предложени в търговската мрежа.
Повишаването на заболеваемостта от непоносимост към пшеничен глутен в световен мащаб и у нас предизвика търсене и съответно предлагане на зърнени продукти, които заместват пшеничния глутенов компонент с несъдъръжащи такъв, като царевичен, овесен, ечемичен и др.
„Последните ни разработки са насочени към създаване на екструдати на база царевица, отличаващи се с подобрена сензорика, вкусови качества и желана текстура, наподобяващи качествата на традиционните хлебни и сладкарски изделия на база пшенични брашна, но елиминиращи вредата от тях. По този проект като партньор беше привлечен Университетът по хранителни технологии - Пловдив, където се извършват обстойни анализи за дълбочинно оползотворяване на зърното при производство на нишестета и брашна в мелничарската промишленост. Създават се и диетични компоненти, заместващи пшеничния глутен и особено захарите. В захарните типове хибриди, над които работим, захарозата е заменена с водоразтворими полизахариди, а зърното е обогатено с каротеноиди и полифеноли, които действат като оксиданти и регулатори на човешката имунна система за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания, рак и свързани с възрастта заболявания“, посочват от Института по царевицата в Кнежа.
Голяма част от работата по този нов проект е насочена и към създаване на царевични хибриди, подходящи за производство на биогаз, но признаването им предстои през 2024 г, съобщават от Селскостопанската академия.
